Биология
"Парадоксът на затлъстяването" се отнася до наблюдения, които противоречат на тезата, че нормалното тегло (ИТМ 18,5-24,9 kg/m2) осигурява най-ниска смъртност, а по-високото тегло е свързано с по-голяма смъртност.
Един от най-известните и често цитирани класически експерименти в науката за храненето е проведен от проф.Анхел Кейс в лабораторията по физиология на университета Минесота. В края на Втората световна война голяма част от населението на Европа е изтощено от продължително гладуване. По това време науката знае малко за физиологичните и психологическите ефекти на гладуването и как трябва да бъдат захранени ...
За всеки индивид съществува оптимално количество на телесните мазнини, което тялото лесно поддържа и при което всички органи и системи в тялото функционират добре. Това количество е строго индивидуално и зависи от ...
Поддържането на енергийния баланс е жизнено важен процес за всички живи организми.
Физиологичните механизми осигуряващи енергийната хомеостаза са изключително сложни и включват голям брой биологично активни вещества (хормони, невротрансмитери и т.н.).
През 1994 г. е открит хормон
Интересен експеримент, изследващ връзката между лишаването от сън и усещането за глад, е проведен от Spiegel et al. (2004) от изследователската лаборатория по хронобиология и невроендокринология в Чикаго. В експеримента участват 12 мъже на възраст 22 години с нормално телесно тегло.
Регистрирани са значими различия в чувствителността на вкусовите рецептори при различните индивиди. Възможно е при някои хора причината за дефицит на "награда" да е резултат от такава понижена чувствителност, на фона на нормално функционираща допаминова система в ЦНС.
Невротрансмитерите са химични вещества, които се секретират от синапсите и служат за предаване, усилване или модулиране на нервните импулси. Установено е, че някои от тях, като допамин и серотонин, играят ключова роля в регулирането на храненето. Изучаването на тяхната активност в различните региони на мозъка допринесе за изясняване на някои механизми, стоящи в основата на нарушения в регулацията на апетита, телесното тегло и поведението свързано с енергийния баланс.
Според този модел теглото на индивидите може да варира в определен диапазон под влияние на външни (екологични, социални) фактори. Приема се, че ширината на този диапазон се ограничава от горна и долна интервенционна точка.
Мастната тъкан играе ключова роля за физиологичната регулация на телесната маса. Установена е изключително висока хетерогенност на човешката популация както по отношение на количеството, така и по-отношение на разпределението и качествените характеристики на телесните мазнини
Регулацията на телесното тегло се осъществява посредством промени в енергийния баланс. Когато количеството на приеманата от даден индивид енергия под формата на храна е равно на изразходваното за осигуряване на всички жизнени функции и дейности, тогава той се намира в енергиен баланс и ТМ остава непроменена. Когато количеството на приеманата енергия надвишава изразходваното, организмът е в положителен енергиен баланс и ТМ нараства. Аналогично,
Преносът на информация от поколение в поколение се осъществява посредством молекулата на ДНК. Генът представлява участък от ДНК, който носи информация за синтеза на една полипептидна верига (белтък). Генът е най-малката функционална единица за наследственост. Всеки ген има две или повече структурни състояния, наречени алели. Гените кодират две или повече различни състояния на един признак. Наследствеността на даден признак се дефинира като процента на вариация в тази черта при отделните индивиди, която може да се обясни с наследени фактори. Класическите методи за
За разлика от затлъстяването, слабата телесна конституция (CT) е рядко състояние, характеризиращо се с естествено ниско телесно тегло. ИТМ < 17,5 кг/КВ.м, което отговаря на критериите за анорексия нервоза (AN), но няма биологични маркери за недохранване, няма симптоми на хранителни разстройства. Индивидите изразяват желание за наддаване на тегло.
По дефиниция „рисков фактор“ е променлива, за която е доказано, че проспективно предсказва появата на неблагоприятни последствия сред лица, които първоначално не са били засегнати (Kraemer et al., 1997). Рисковите фактори увеличават статистическата вероятност за появата на заболяване, а ограничаването или премахването на тяхното въздействие върху индивида води до намаляване на вероятността за поява на заболяването, но не лекува вече съществуващо такова. За разлика от рисковите фактори, причините са променливи, чието влияние се свързва със съществуващо заболяване.
Заниманията със спорт обикновено се препоръчват като ефективна стратегия за профилактика срещу наднормено тегло, затлъстяване и хранителни нарушения. Установено е, че участието в спортни дейности допринася положително за подобряването на физическата годност, повишава самооценката и като цяло изгражда по-положителен образ на собственото тяло. Множество изследвания обаче показват, че разпространението на хранителните нарушения и хранителни разстройства сред елитните спортисти е много по-високо в сравнение с общата популация (Sundgot-Borgen &Torstveit, 2004; Martinsen & Sundgot-Borgen, 2013). Съобщаваното разпространение на симптомите на ХР сред спортистите варира между 6 и 45% при жените и 0 и 19%
Затлъстяването е добре познат рисков фактор за диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и няколко вида рак, което е свързано с влошен метаболитен профил. Въпреки това част от хората със затлъстяване показват значително по-нисък риск от метаболитни усложнения от очаквания за техния ИТМ
Съставът на човешкото тяло може да се разглежда на различни нива - атомно (кислород, въглерод, водород и други), молекулно (вода, мазнини, протеини и други), клетъчно (обща маса на клетките, вътреклетъчна вода, извънклетъчна вода), тъканно-органно (скелетни мускули, мастна тъкан, кости, кръв и други) и на ниво цяло тяло.