НЕВРОТРАНСМИТЕРИ
Невротрансмитерите са химични вещества, които се секретират от синапсите и служат за предаване, усилване или модулиране на нервните импулси. Установено е, че някои от тях, като допамин и серотонин, играят ключова роля в регулирането на храненето.
Изучаването на тяхната активност в различните региони на мозъка допринесе за изясняване на някои механизми, стоящи в основата на нарушения в регулацията на апетита, телесното тегло и поведението свързано с енергийния баланс.
Много често хранителните разстройства съпътстват депресия, тревожност и др. психични проблеми. Установено е, че невротрансмитерите серотонин и допамин са свързани с контрола на глад и апетит, физическа активност, състояния на депресия и тревожност, тъй като играят ключова роля в системата на възнагражденията в ЦНС.
Допаминът участва като невротрансмитер в регулацията на множество процеси в централната и периферна нервна система. Понижената или повишена допаминова активност е свързана с редица неврологични и психични заболявания. Допаминът осъществява своите функции, активирайки специфични рецептори, разделени на пет класа: D1-D5. Различните класове са разпределени по различен начин и медиират различни функции. Класовете D2 и D3 са авторецептори, те са разположени на пресинаптичната мембрана и ограничават емисията (освобождаването) на допамин в синапса посредством автоинхибиция. Това е основен механизъм за регулацията на допаминовата активност. Консумацията на храна е свързана с освобождаването на допамин, което поражда усещане за удоволствие и награда.
Изследванията показват, че при някои индивиди със затлъстяване D2 рецепторите са по-малко, отколкото при хора с нормално тегло. Това обяснява наблюдаваната по-ниска активност на невроните, свързани с регистриране на удоволствие, а от там и поведението на хората, които се опитват да компенсират този дефицит, приемайки по-големи количества храна. Хората, които имат дефицит на D2 рецептори се нуждаят от по-големи количества от субстанциите, които доставят удоволствие - вкусна храна, психотропни вещества и др.
Днес е известно, че допаминът може да играе роля и при хранителни разстройства като анорексия и булимия. Посредством позитронно емисионна томография Kaye et al. (2005a) са открили, че индивидите, страдащи от анорексия, не реагират на стимули, предизвикващи удоволствие у повечето хора (включително храна) и могат да игнорират сигналите на тялото, свързани с глад и заплаха за здравето. Същите автори посочват, че хиперактивирането на допаминовите рецептори в специфичен регион на стриатума може да обясни поведението на индивидите с анорексия (Kaye et al., 2005a). Други изследвания показват, че допаминовата система играе ключова роля и в регулацията на физическата активност, което би могло да помогне за изясняване на механизмите, които мотивират хората с анорексия да тренират до изтощение (Yin & Knowlton, 2006).