Поведение
"Наднорменото тегло и затлъстяването се дефинират като прекомерно
натрупване на телесни мазнини, което може да навреди на здравето.
Понастоящем сред специалистите съществува консенсус, че се касае за
Най-честите алтернативни диети, практикувани в последните години, са кетогенна диета (високомастна или високобелтъчна), вегетарианство (вкл. веганство и суровоядство), разделно хранене, фастинги (интермитентно хранене), разделно хранене, палеодиета. Независимо от конкретните рестрикции, последиците са сходни и включват прояви на недохранване, компенсаторно прехранване (хиперфагия) или небалансирано хранене с развитие на тежки хранителни дефицити.
Един от най-популярните модели за промяна на поведението е т.нар. Транстеоретичен модел, познат също като “модел на етапите на промяна” е създаден първоначално от Prochaska & Di Clemente (1983), по-късно е доразвит като „ Транстеоретичен модел на поведенческа промяна“ от Prochaska & Velicer (1997)
Основна предпоставка за възникването на бихевиоризма е убеждението, че трябва да се изследва не съзнанието, а активността, поведението на човека. Източник на активността, според бихевиористите, е не съзнанието, а външната действителност и стимулите от околната среда. При бихевиоризма изследването на ученето се концентрира върху взаимодействието между външния стимул и индивида, което взаимодействие обуславя реакцията на индивида.
Храненето при бозайниците и особено при хората е изключително сложно и разнообразно поведение, което се определя съвместно с физиологични рефлекси и контроли, удоволствието от усещането и – особено при хората – навиците. Въпреки постоянния напредък както в базовите, така и в клиничните изследвания, контролът върху нормалното и нарушено хранене остава не напълно разбран, което е видно от ограничената ефективност на настоящите стратегии за лечение на затлъстяването (Langhanset al., 2009).
Според O’Rahilly и Farooqi (O’Rahilly & Farooqi, 2006) доказателствата, натрупани към днешна дата, показват, че основният принос на гените към затлъстяването при хората е също толкова вероятно (или може би по-вероятно) да се дължи на пряко влияние върху възприятието за глад, засищане, ситост и прием на храна, колкото на вариации в скоростта на метаболизма или способността за метаболизиране на различните хранителни вещества.