Лаком и мързелив
Преди години, когато започнах да консултирам хора с наднормено тегло, всичко ми изглеждаше просто. Вярвах, че ако напиша добре балансиран хранителен режим, съобразен с калорийните нужди и вкусовите предпочитания на човека, за когото е предназначен, то той ще го спазва с лекота, ще отслабне и повече няма да има проблеми с теглото. И наистина, в началото, всичко изглеждаше точно така. Хората идваха, аз пишех режими, те сваляха килограми и моята професионална самоувереност бързо растеше. В същото време обаче не спирах да търся учебници и научни статии. Четях с интерес и откривах сериозно разминаване между моя опит, рекламите, които ме заливаха от медиите и това, което пишеше там. Защо моите клиенти успяваха за няколко месеца да редуцират теглото си с 15-20килограма, а в научните статии пишеше, че в края на първата година средната редукция на теглото е 5 кг? Нима бях успяла да стана толкова невероятно добър специалист? Или пък нещо ми убягваше? Времето минаваше, опита ми се трупаше, а с него и проблемите. Оказа се, че не всички отслабват толкова лесно, а някои - въобще не успяват. Но защо? Удобният отговор беше "ами просто не спазват режима". Но защо? Нали идват сами и плащат за него? И ето още един удобен отговор "ами просто нямат воля". Безспорно удобни за професионалното ми его отговори, но верни ли бяха? А може би просто аз не знаех достатъчно. А може би режимът за тези хора трябваше да е друг? Но какъв? И пак се зачетох - обзорни статии, мета анализи, напречни и надлъжни проучвания. Имаше малки разлики в скоростта на отслабване, но те се компенсираха от скоростта на възстановяване и в края на годината резултатите от различните режими се оказваха съизмерими. Случайни срещи, след време, с мои бивши, "успешни" клиенти потвърждаваха статистиката от статиите. Имаше обаче и такива, които успяваха да запазят редукцията от 20-30 и дори 40 килограма. Но по какво се различаваха от хората, които не успяваха? Тук се появяваше удобният за тяхното его отговор - " силна воля и желязна дисциплина". На мен обаче този отговор не ми беше убедителен.
Кабинетът ми беше във фитнес зала и имах шанса да наблюдавам не само моите клиенти, които ставаха клиенти и на инструктора, но и тези, които бяха клиенти само на фитнеса. Това което аз виждах беше различно. Имаше хора, за които беше лесно да спазват режим, но "волята" за тренировките беше слаба. Имаше други, при които беше точно обратното - с тренировките се справяха перфектно, но в храненето волята куцаше. Имаше разбира се и такива, които се справяха еднакво добре/зле и с храненето и с тренировките. Правеше ми впечатление, че тези, за които беше по-трудно да спазват хранителен режим, отколкото да тренират редовно твърдяха, че се движат достатъчно, но им трябва по-строг режим, докато другите, за които тренировките бяха по-лесни от ограничаването на храната твърдяха, че нямат нужда от хранителен режим, просто не тренират достатъчно. И едните и другите бяха склонни да полагат повече усилия в по-лесната посока.
Забелязах и още нещо - голяма част от хората, които достигаха удовлетворяващо ниско тегло бяха склонни да го приемат за "постигната цел" и да насочват вниманието си в друга посока. В повечето случаи това постепенно водеше до възвръщане на изходното тегло. При друга част от "успешните" теглото се стабилизираше на неудовлетворяващо високо ниво и въпреки, че някои от тях бяха постигнали редукция от 40-50кг за другите хора те оставаха "дебели", а непознатите лекари ги посрещаха с думите "трябва да отслабнете малко". Така постигнатият от тях огромен успех се обезценяваше и те се отчайваха от непостижимата цел "нормално тегло", а отчаянието ги връщаше къмстарите навици. Добре знаех, че има физиологични механизми, които не са (изцяло или частично) под волеви контрол и допринасят много за възстановяването на изходното тегло, но виждах ясно, че има и много психологични фактори, различни за различните индивиди, които правят същото. И така постепенно у мен узря идеята, че трябва да науча повече за психологията на хранене и психологията на физическата активност. Може би това щеше да ми помогне да открия отговорите, които търсех. На този етап от професионалния си път съм убедена, че "мързел", "лакомия " и слаба воля" са просто обидни етикети, които се използват за прикриване на пропуски в знанията и неспособност за справяне с проблемите, пред които се изправяме като специалисти, като засегнати от наднормено тегло лица или като родители на деца с наднормено тегло. Но това не помага, само задълбочава проблемите!
Същинската цел на програмите за отслабване не е всички хора да бъдат с идеално тегло. Това не е нито възможно, нито необходимо! Малки промени, стъпка по стъпка могат да осигурят както изместване в прага на засищане (надолу) и прага на поносимо физическо натоварване (нагоре), да разширят свободата на движение, да променят вкусовите предпочитания, да повишат удовлетвореността от храненето на всеки човек. Целта е стабилно във времето високо качество на живот, не поставяне на световен рекорд. Силната воля е изчерпаем ресурс, трябва да си я пазим за състезанията.