За моята работа
Имам "д-р" пред името си, но не съм лекар. Помагам на хора с наднормено тегло, но не съм диетолог и не пиша хранителни режими. Имам докторска степен по спортна психология, но не съм нито спортист, нито психолог. Каква съм тогава? Повече за квалификацията ми може да прочетете тук.
Вече 16 години работя като консултант. Работя с хора, които срещат затруднения в опитите си да контролират теглото и/или храненето си; хора, които вярват, че "нямат воля", че са мързеливи и/или лакоми; хора, които не искат или вярват, че не могат да спазват хранителен режим; хора, които не искат и/или вярват, че не могат да бъдат физически активни; хора, за които е важно да разберат "защо?" и "как работи това за мен?", а не да получат готова рецепта, която да изпълнят благодарение на "желязната си воля". Това са хора, за които не е важно да отидат при "най-добрия специалист", а да открият оптималното решение за себе си.
Мога ли да помогна на всички? Категорично не! Това е горчивата истина, която се налага да преглътне всеки от нас, работещите в т.нар. "помагащи професии" - лекари, учители, психолози, треньори и т.н.
Защо е така? Защото сме различни, имаме различни възможности, потребности, ограничения. Вината за неуспеха не може да бъде приписана нито на експерта, нито на клиента (пациента), тъй като и най-добрите методи работят само за малък процент индивиди от общата популация, а човечеството все още не разполага с достатъчно добри диагностични инструменти, които да ни помогнат да предвидим на 100% резултатите.
Означава ли това, че трябва да спрем да търсим решения? Е, това е въпрос на личен избор. Аз мисля, че не е етично да упрекваме другите за направения от тях избор, защото няма как да знаем всички "доводи" за него.
Изборът, който направих аз е да не спирам да търся оптимални, нестандартни решения, за себе си и за хората, които са ми се доверили, макар да знам, че не е възможно всички хора да постигнат и поддържат нормално тегло. Въпреки това аз искрено вярвам, че винаги има начин да намалим рисковете за здравето си и да повишим качеството си на живот.
Захванах се да уча хранене първоначално, както често се случва, заради собственото си здраве. В моята лична история основният проблем не беше теглото (макар че тогава беше наднормено), а зрението. От 30 годишна възраст разполагам само с 5% и ми е много важно да си ги запазя. Проблемът се появи малко след като навърших 18 години, когато се оказа, че имам рядко генетично заболяване, което води до необратимо влошаване на зрителната острота. По онова време бях с 80% без възможност за корекция. Родителите ми се втурнаха да търсят "най-добрият" очен лекар и го намериха. Той естествено беше професор. Прегледа ме и каза: "Не се лекува. Момиче, няма да можеш да учиш." Прибрах се разплакана, а баща ми (инженер-летец) ми каза: "Ооо, Боряно, знаеш ли, че според инженерите пчелите не би трябвало да могат да летят, но те не знаят и си летят".
Днес знам, че никога няма да разбера какво мога, ако не се опитам. Знам че това, което казват професорите, не винаги е вярно, дори да е логично. Научих се да се опитвам да направя това, което искам, а ако не се получи, да не се чувствам виновна, да се срамувам или да се самосъжалявам, а да не спирам да търся по-подходящ за мен начин.
В тази посока днес водя и хората, които търсят моята помощ. Колкото и високо квалифициран да е един специалист няма начин да определи кое е оптимално за теб, може само да ти помогне ти сам да го определиш. Успех е не да постигнеш точно определени "идеални" килограми, а да откриеш оптималното тегло и оптималните телесни мазнини за твоето тяло, както и удобен за теб, безопасен и лесен начин да ги поддържаш стабилни във времето.