Как оценяваме ефективността на програмите за отслабване?
В нашия състезателен свят, фокусиран върху продуктивност, постижения и финансови резултати, количеството много често се оказва за сметка на качеството.
Ефективността се оценява на базата на резултатите, но кое приемаме и оценяваме като резултат, когато разглеждаме динамични процеси, каквито са регулацията на енергийния баланс и телесната маса, продължаващи през целия живот на човека? Какво приемаме за успех?
Преди десетина години участвах в един научен проект, чиято цел беше да сравни ефективността на три програми за отслабване, включващи един и същ тренировъчен режим на фона на три различни хранителни режима. Няма да изпадам в излишни подробности, само ще кажа, че моята работа се състоеше в подбора на участниците и ежеседмичните измервания на телесните им показатели. По онова време бях натрупала вече достатъчно теоретични познания и практически опит, за да си давам сметка за високия риск от рецидив , който се наблюдава след всички програми за отслабване. Не се съмнявах, че повечето участници ще отслабнат, както и стана, но живо се интересувах какво бих могла да направя, за да предотвратя или поне да забавя покачването на теглото им след приключването на програмата. Предложих им една година безплатно проследяване, защото знаех, че проследяването е изключително полезна форма на подкрепа. Пък и можех да си го позволя - времето ми, кабинета и апаратурата си бяха мои, можех да ги използвам както си реша. Това беше изключително ценен опит, който ми даде важни насоки за това какво още трябва да уча. И колкото повече учех, толкова повече осъзнавах, че опростяването на проблема до енергиен баланс, комбинации от храни и тренировъчни натоварвания в действителност представлява огромна грешка и е един от факторите, които в най-голяма степен допринасят за все по-широкото разпространение на затлъстяването в световен мащаб. В продължение на няколко десетилетия ежедневно се появяват, на различни места по света, нови и "изключително ефективни" диети, тренировки, режими, добавки, медикаменти, процедури за отслабване. Успоредно с това разпространението на затлъстяването не спира да нараства. Къде е логиката?
Но да се върна на това какво стана с програмата. Успешна ли беше? Да, в краткосрочен план - категорично. Най-голям процент от участниците намалиха теглото си с толкова, колкото очаквахме теоретично. Имаше разбира се и такива, при които теглото остана почти непроменено, а също и един, който постигна два пъти по-голяма редукция от очакваната. При всички, без значение дали и колко бяха отслабнали, в края на програмата установихме по-високи резултати на теста за качество на живот в сравнение с началото. Някои приеха предложението ми за безплатно проследяване, други избраха да се включат в платените курсове, които водех по онова време, а трети - прекъснаха контакта след края на програмата и повече нищо не чух за тях.
От тези, които приеха да продължат измерванията повечето продължиха да губят от излишните мазнини още няколко месеца. Постепенно обаче редовните тренировки отпадаха, а в храненето започваха да се завръщат старите навици и теглото им бавничко тръгваше нагоре. Щом теглото се стабилизираше на едно място или започнеше да расте, желанието за проследяване изчезваше. Целта на програмите за отслабване е да намаляват теглото. Естествено е хората да губят мотивацията си за участие в дейности, които не дават желаните резултати. Но регулацията на теглото, както вече споменах, е непрекъснат процес, обхващащ целия живот. Колко би продължил той, ако всяка седмица теглото ви намалява с 0,5-1 килограм? Очевидно няма да е много дълго.
Една от дамите продължи да отслабва в продължение на цяла година, загуби общо 40 кг, мазнините достигнаха средата на нормата, но теглото остана наднормено според общоприетия ИТМ. Защо ли? Защото за да можете да носите ежедневно и навсякъде със себе си още 40 кг. са ви необходими доста мускули, а вероятно сте забелязали , че редукцията на мускулна маса не се препоръчва. Какво стана с тази дама? След време престана да идва, а след години разбрах, че загубените килограми са се върнали. Не ме разбирайте погрешно, в думите ми няма и капчица упрек. Аз виждах усилията, постоянството, дисциплината и устремеността ѝ! Какво я върна обратно?! За съжаление не разбрах. Не дойде повече.
Това е огромен проблем в изучаването на затлъстяването. Лесно е да се събират данни за ефективността на терапиите в краткосрочен план, но в дългосрочен е изключително трудно, поради което научните познания по отношение на поддържането на теглото след отслабване са все още крайно недостатъчни. За съжаление обаче това се стоварва като допълнителна отговорност върху плещите на страдащите от затлъстяване. Обществото (включително много лекари) изисква и очаква те да отслабнат и да задържат постигнатото ниско тегло, а до този момент доказателствата сочат, че при повечето хора е възможна трайна редукция на 5-10% от теглото. Знаете ли, че дори бариатричната хирургия, най-ефективния и радикален метод за лечение на тежко затлъстяване осигурява до 60%редукция на наднорменото тегло и то не при всички пациенти? Знаете ли, че минималното тегло се достига две години след операцията, а после отново бавно тръгва нагоре? Вероятно не, но затова пък трудно ще намерите човек, който не е виждал снимките "преди - след" и чувал/чел историите на успеха. Колко време задържат успеха? Информация няма. Естествено, та нали в едната посока е гордост, а в другата срам и вина. Кой би искал да излага на показ това, от което се срамува най-много? В допълнение идва и притеснението, че ако тази информация се популяризира хората ще престанат да се опитват да отслабнат, а това е огромна индустрия, която осигурява препитание на впечатляващо голям брой хора, в това число и моето собствено.
Може да ви изглежда като конспирация, но аз съм убедена, че става въпрос за невежество. За да се избавим от него е необходимо да си позволим да правим грешки и да не се срамуваме от тях. Много от хората със затлъстяване действително се отказват да търсят помощ или решение, но това се случва обикновено след многократни неуспешни опити и почти винаги е съпроводено с убеждението, че вината си е само тяхна.
В годините на практиката си се научих да приемам факта, че не мога да помогна на всички и не бива да се срамувам от това, тъй като няма специалист, който да го може. Осъзнах също, че по ред причини (някои от които добре познати, а други все още неизвестни на науката) има хора, които не могат да достигнат и/или да поддържат телесното си тегло в общоприетите граници за норма; че към този момент човечеството не разполага с инструменти за предварително определяне на това кои хора могат и кои - не; че нямаме право да съдим, дори ако причините ни се струват съвсем елементарни и ясни. Открих че съществуват убедителни доказателства за това, че понякога с минимална редукция на теглото (или дори без) могат да бъдат постигнати значителни здравни ползи. Разбрах още, че много по-важно е какво правим, а не колко тежим. Убедих се, че теглото и телесните показатели трябва да се използват не като цел, а като помощно средство за разбиране и проследяване динамиката на процесите, повлияващи теглото и здравето.
Може би най-много научих от хората, които в продължение на много години търсеха и продължават да търсят моята помощ. Благодарение на тяхната смелост, откритост и търпение заедно търсим и успяваме да намираме нови начини за стабилизиране и оптимизиране на резултатите. Аз уча от тях, те - от мен и заедно се стремим да вървим в желаната посока.
Какво стана с човекът, който свали най-много килограми в рамките на програмата? За няколко месеца свали общо 20 кг, за 1,5-2 години ги върна обратно. През следващите 7 качи още 20. Сега, 10 години след запознанството ни е -30кг спрямо наи-високото си тегло. Защо се случва всичко това? По мое мнение защото е състезател по душа. Възпитаник на спортно училище, научен да стиска зъби, да се раздава докрай и да печели победи.
Проблемът е, че регулацията на теглото не е спорт за високи постижения, а дълъг път за цял живот. Така е устроен светът, че човек може да дава всичко от себе си (в конкретен времеви отрязък) само в едно начинание. Ако се занимава с много неща едновременно се налага да приеме, че няма начин да дава всичко. Трябва да призная, че не работим заедно. Моят стил на работа не пасва на неговата натура. Това е съвсем нормално. Имаме си обаче взаимно уважение и доверие. Аз го подкрепям в търсенията му, а той се обажда понякога за допълнително мнение, за да сподели опита си, а понякога минава просто за едно измерване. Така всеки от нас научава по още нещо полезно. Той предостави снимката, която виждате горе с думите: "Можеш да я използваш, не се крия. Ще се радвам, ако успеем да помогнем, дори само на един човек!". Аз избрах да скрия самоличността му, защото целта ми не е да демонстрирам външните постижения, а да насоча вниманието ви към невидимия успех, към онова което е по-важно, но остава неоценено. Разликата между двете снимки е 10 кг, но с тази скромна на пръв поглед победа всички кръвни показатели са влезли в норми.
Това малко ли е? От какво се нуждае от тук насетне - терапия или вторична и третична профилактика?