ТЕОРИЯ НА ЗАДАДЕНАТА ТОЧКА
Кенеди е един от първите изследователи, които предполагат, че съхранението на мазнини в тялото може да е регулирано явление и тази регулация да се осъществява около определена „зададена“ точка (Kennedy, 1953). Моделът на Кенеди е известен като „модел на зададената точка“ (Set Point Regulation Model). Кенеди предполага, че мастните клетки могат да произвеждат сигнал, който достига до мозъка, и информацията се сравнява със „зададено“ целево ниво на телесни мазнини. Съгласно модела съответствието между целта и сигнала води до такива промени в приема и/или разхода на енергия, които биха върнали изходните нива на телесните мазнини (и сигнала) отново в съответствие с целта. Това се нарича „липостатичен модел“ на регулиране на телесните мазнини и се основава на простата концепция за система на биологична обратна връзка, която поддържа телесната маса около целевата зададена точка. Повече от 40 години след първоначалното предположение на Кенеди е открит хормонът лептин, който се произвежда предимно от мастната тъкан и играе важна роля в регулацията както на енергийния прием, така и на енергийния разход (Zhang et al. 1994).
Моделът на зададената точка обяснява наблюдението, че когато системата (организмът) бъде извадена от равновесно състояние, например в период на диета (Dulloo, Jacquet, 1998) или прехранване (Leibel et al., 1995), хората съответно губят или наддават на тегло. Въпреки това, след като диетата или прехранването бъдат прекратени, те са склонни да си възвърнат всички загубени мазнини или да загубят натрупаните, като се връщат на ниво, което е приблизително еднакво с изходното (Bouchard et al. 1996).
Основната критика по отношение на този модел е свързана с факта, че той отрича ролята на социално-икономическите и екологичните фактори в етиологията на затлъстяването, като ограничава регулацията на ТМ само до физиологичните механизми, което изглежда малко вероятно (Symonds et al., 2011). За епидемиолозите, фокусиращи се върху изучаване на обезогенните фактори на средата и техния принос в разпространението на затлъстяването, този модел е неприемлив.
Прочетете още:
Източник: Б.Палатова, дисертация