Loading...

Body Weight CoachНаука

ТЕОРИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ПРАЗНИНА


energy-gap_770x0_scale_478b24840a

Неспособността за дългосрочно поддържане на телесното тегло след умишлена редукция може да е свързана както с поведенчески затруднения (неспособност за придържане към препоръчителен режим на хранене и активност), така и с настъпили в резултат на продължителен енергиен дефицит метаболитни адаптации. Една от теориите, описващи тези адаптации, е т.нар. концепция за енергийната празнина (The Energy Gap Concept). Натрупани са много доказателства (MacLean et al. 2011; Sumithran et al. 2013), според които биологичният отговор към загубата на тегло включва множество трайни адаптации, засягащи енергийната хомеостаза, и тези адаптации са предпоставка за високата степен на рецидив, която се наблюдава след успешна редукция на теглото, постигната чрез диета, осигуряваща енергиен дефицит. Вероятно не всички индивиди развиват подобни адаптации, което би могло да е едно от обясненията защо все пак има хора, които успяват трайно да редуцират телесното си тегло.

Съгласно концепцията за „енергийната празнина“ при затлъстелите индивиди със стабилно телесно тегло възприеманата нужда от прием на храна съответства на енергийните разходи. Намаляването на енергийния прием при запазване или увеличаване на енергийните разходи създава енергиен дефицит и води до редукция на теглото. Постепенно обаче се развиват метаболитни адаптации в две посоки – увеличаване на нуждата от храна и намаляване на енергийните потребности. Така създаденото несъответствие между желаната от индивида и необходимата на организма енергия се обозначава като „енергийна празнина“. Увеличените потребности от енергия се проявяват като увеличен глад и апетит, които са съпроводени с намалено засищане и ситост. Физиологичните причини за тази промяна се свързват с понижена секреция на инсулин, лептин, анорексигенни (потискащи апетита) пептиди и повишени нива на циркулиращи орексигенни (стимулиращи апетита) пептиди. В резултат до мозъка достигат сигнали за енергиен недостиг, усещанията на глад и апетит се засилват, а усещането за засищане отслабва. Волевото устояване на хранителни стимули е силно затруднено.

 От друга страна, индуцираната от диетата загуба на тегло води до значително намаляване на общите енергийни разходи, което включва намален енергиен разход в покой (RMR), понижен термичен ефект на храната, понижена термогенеза при двигателна активност. Енергийните потребности на тялото са трайно намалени. Физиологичните причини за намаляване на енергийните разходи са свързани с намаляване на телесната маса, понижена активност на симпатиковата нервна система, ниски нива на циркулиращ лептин и повишена енергийна ефективност.

 Редица проучвания показват, че при хора, които са били затлъстели, но са редуцирали теглото си и го поддържат стабилно, се установява по-ниска скорост на окисление на мазнини за 24 часа или на гладно. Установена е и понижена способност, в сравнение с контролите, за ускоряване на окислението на мазнини в отговор на повишен хранителен прием. След индуцирано от диета отслабване е възможно да се повиши окислението на мазнини по време на упражнения с ниска интензивност, отговаряща на ежедневните дейности. Предполага се, че това може да е свързано с повишената ефективност на скелетните мускули, тъй като по-ефективните (бавни) мускулни влакна получават по-голям дял енергия от окисляването на мазнините, за разлика от предимно гликолитичните (и по-малко ефективни) бързи мускулни влакна, въпреки че при биопсии на скелетни мускули не са демонстрирани промени в типа влакна (Goldsmith et al., 2010).

Повечето изследвания се фокусират върху ролята на мастната тъкан при възстановяване на теглото след отслабване (липостатичен модел). Според някои автори (Dulloo et al., 2017; Dulloo et al., 2018) обаче причината може да се търси в по-ниската скорост на възстановяване на загубената при отслабването мускулна маса. Dulloo и колеги обозначават тази десинхронизация във възстановяването (след отслабване) на мастната и безмастната маса в условия на положителен енергиен баланс като „колатерално натрупване на мазнини“ (collateral fattening). Те посочват, че окончателно възстановяване на мастната тъкан настъпва значително по-рано, но хиперфагията се запазва до пълното възстановяване на редуцираната безмастна маса, поради което при достигане на равновесно състояние индивидът е не само по-тежък, но и по-мазен. По този начин индивиди, които първоначално са били с нормално тегло, в стремежа си да постигнат по-ниско тегло може постепенно да затлъстяват в резултат от повтарящи се диети, ниска физическа активност и увеличен глад/апетит.

 

Energy Gap in the Aetiology of Body Weight Gain and Obesity

 

Този сайт използва "бисквитки" (cookies), с цел по-доброто обслужване на своите посетители. Научете повече.

Разбрах