Регулация на телесното тегло
Способността за регулация на телесната маса (ТМ) е от жизнено значение за всички живи организми. От една страна, това позволява да се поддържа стабилна ТМ над определен критичен минимум, под който животът на индивида би бил застрашен поради изчерпване на енергийните запаси. От друга страна, увеличаването на ТМ над определен критичен максимум би довело до намалена способност за адекватно функциониране съобразно изискванията на съответната околна среда. По тези причини се смята, че всички живи организми са развили сложни системи от механизми за регулация на ТМ.
По дефиниция „рисков фактор“ е променлива, за която е доказано, че проспективно предсказва появата на неблагоприятни последствия сред лица, които първоначално не са били засегнати. Рисковите фактори увеличават статистическата вероятност за появата на заболяване, а ограничаването или премахването на тяхното въздействие върху индивида води до намаляване на вероятността за поява на заболяването, но не лекува вече съществуващо такова. За разлика от рисковите фактори, причините са променливи, чието влияние се свързва със съществуващо заболяване.
През 2002 година (de Castro & Plunkett, 2002) е предложен разширен модел, обясняващ механизмите за регулация на енергийния прием. В него се включват компоненти както от „сет пойнт“, така и от „сетлинг пойнт“ модела. Авторите му посочват, че енергийният прием варира в определени граници под влияние на широк спектър от физиологични, екологични, социални, психологически и хранителни фактори.
На практика обаче всеки от нас е наблюдавал как някои хора променят теглото си и то остава стабилно за относително дълги периоди от време. Възможно е човек в зряла възраст да наддаде 10 или повече килограма, да стабилизира теглото си и да остане с това тегло за дълго време. Промяна в мотивацията му може да е причина да стартира програма за редукция на теглото, след което да стабилизира новото тегло и да го запази за дълго. Как се случва това, ако теорията на зададената точка („сет пойнт“) е общовалидна?
Кенеди е един от първите изследователи, които предполагат, че съхранението на мазнини в тялото може да е регулирано явление и тази регулация да се осъществява около определена „зададена“ точка
Типовете регулация на телесната маса (тегло) могат да се класифицират по много
различни начини. Най-често се разглеждат като хомеостатична
(несъзнавана) и поведенческа (волева).
Неспособността за дългосрочно поддържане на телесното тегло след умишлена редукция може да е свързана както с поведенчески затруднения (неспособност за придържане към препоръчителен режим на хранене и активност), така и с настъпили в резултат на продължителен енергиен дефицит метаболитни адаптации. Една от теориите, описващи тези адаптации